Когато ти се влюби в мен
и тайно ме следеше от колата,
бях неукрепнал и зелен,
и не разбрах, че ме следи Жената.
Ти цъфна, като бяла слива,
по ствола ти потече сок,
и искаше да си щастлива,
но аз тренирах троен скок.
Английски учех, свирех на пиано,
рисувах, ходех на балет…
Пораснах вече и развих се,
добре съм, всичко е наред.
И много искам да те зърна,
отбий се, с клаксона свирни.
Тогава, може би, ще се обърна,
ще срещна твоите очи.
Ще ти усетя даже пулса,
сърцето ти във мен ще затупти,
ще те целуна, влюбена и руса,
ама дали ще ме усетиш ти?
Когато аз се влюбих в теб
и тайно от колата те следих-
бе смотан, ходеше и на балет,
А аз … аз да пускам „знаци“ тъй се уморих…
Пораснал казваш си? И се изучи
И мислиш вече всичко, че ти е наред,
И че ако мене срещнеш – любовта ще ни се случи?
Каква наивност… Жената в мен, откри тогава твоя братовчед
И за това изцяло той получи,
като награда „кацата със мед“.
Нооо… мога да погледам, как ще потанцуваш,
или как ще изчисляваш интегрални схеми,
а аз като награда съвет ще дам – Друг път много не умувай.
Че друга прелест, някой братовчет, пред очите ти вземе.;)
Ми много сте смотани понякога мъжете!
Горкото брачедче, грешно ти е прочело знаците.
хахаха, да бе голям горканчо. :Р