Когато пиша, няма да броя сричките!
Няма да зачерквам думи!
На теб искам да ти ги кажа – всичките.
Иска ми се въпреки разстоянието,
с думи да те милвам…
Но как да открия думите – заклинание?
Аз пиша, а ти ги четеш. И цялата съм „трепетлика“…
Искам от думите ми да ти е хубаво,
като черен плътен шоколад на езика.
Ето… пиша, с главна буква започвам –
„Любов си ми…“
и се надявам, че семенцата засаждам в плодородна почва. 🙂


Много е мило, но си мисля, че думичката “семенца”, изправя повечето мъже на нокти. 🙂
🙂 Възможно е, да 🙂 🙂 🙂
Логиката е следната: семенца>осеменяване>не ми дойде>бременна съм! 🙂
хахахахааха Това ли било? ООООоо не, бях си помислила, че поне е уплах от това някой друг да не изземе осеменителната функция.
Мъже…нищо не разбирате от засяване 😉
Нали? Много добре им го каза 🙂
В сеитбата няма нищо сложно, хвърляш семето и това е. Сложното идва после.