🐪

🐪

 

🐪

– Виж! Гущерче!
– Какво, да му гледам!
– Мърда си опашката!
– Много важно!

🐪

– И ми се усмихва!
– Да, бе!
– Виж, го!
– Няма смеещи се гущери.
– А, какви има?
– Сърдити.

🐪

– Пеперудка!
– Махни я! Махни я!
– Разкошна е!
– Загрозява ме! Червейче с крилца!
🐪

– Калинка! – зарадва се Любопитко.
– Чудо голямо! – обади се Мрънкалото.
– Има седем точки и шест крака.
– Интересно ми е, ако имаше седем крака, как щеше да върви?!
– Тя не ги вдига всичките едновременно.
– Много ясно! Ако ги вдигне, нали ще падне! Още малко и ще я направиш четири по четири, като джип.
– Защо си все кисел?
– Не съм кисел. Разсъждавам мъдро.

🐪

– Мисля, да посадя дърво. – каза Любопитко.
– И защо?
– Ти не си ли садил?
– Не. Те сами си растат.
– Овощните се садят. Но не знам, ябълка или круша да бъде.
– Все тая! Аз не ям плодове.
– А, какво ядеш?
– Каквото ми падне.
🐪

-Направих си автомобил! – каза Любопитко.
– Да, бе! Ти, да не си гений!
– Гений съм.
– Може ли, да върви?
– Разбира се. Не ти ли харесва?
– Кола, като кола.
– Искаш ли, да се повозиш?
– Не.
– Защо?
– Не ми се вози.
🐪

– Направих си спътник!
– Това ли е?
– Да.
– От консервни кутии ли го направи?
– Не. Съвсем истински е!
– И как ще лети?
– Ще се изстреля с ракета носител.
– Имаш ли я?
– Не, но намерих фирма. Ще го направи безплатно.
– И консервата ти ще обикаля Земята, ли?
– Ще изследва измененията на климата и движението на китовете.
– На китовете?! Ще им казваш, накъде да се движат, ли?!
– Ще следя движението им и популацията.
– По – тъпо нещо не бях чувал!
– Защо?
– Китовете се движат, накъдето си искат.
🐪

– Ще летя в Космоса! Искаш ли, да дойдеш?
– Не.
– Ще е много интересно!
– Да се влача чак до Космоса и да се въртя, като ненормален, около Земята?! Няма смисъл!
– Аз ще летя. Предложението не е за изпускане.
– Лети. Може пък и да се върнеш някога.
🐪

– Ти си герой!
– Благодаря! Но ти си същата, като мен?!
– Разбира се! Аз съм Любопитка.
– Ура! Ще изследваме заедно света!
– С удоволствие!
🐪

– Махнете тези животни от мен!
– Това са насекоми. – каза Любопитка.
– Червейчета с крилца!
– Прекрасни са!- каза Любопитко.
– Светът е ужасен, сбъркан и неправилен. Вие, също!
🐪

– Намерихме едно огледало.- каза Любопитко.
– Едвам го домъкнахме. – добави Любопитка.
Мрънкалото се изправи пред огледалото.
– Този много ми харесва! – каза той. – Но вие не!
– Ти си най – голямото мрънкало на света! – каза Любопитко.
– Не съм мрънкало! Просто съм правилен.
– Стой си в пустинята, щом си толкова правилен! Без приятели. – каза Любопитка.
– За какво са ми?! Само пречат! Отивам, да спя!
И мрънкалото заспа под един кактус. Любопитко и Любопитка се ожениха. Родиха им се деца. Вече имат и внуци. А Мрънкалото още спи. Ако случайно го видите, не го будете! Направете се, че не го забелязвате.

🐪

 

Приказна история

В градинката бе слънчево и светло,
и някак нарисувано, и много цветно.
На припек мъркаше любимата ни котка.
С две книжки тръгнахме на приказна разходка.

🍀

Започва приказката с втората картинка.
Намерихме една добра калинка.
С крачета тропка и каручката ни мъкне,
страхуваме се само, да не хвръкне.

🍀

Дърво огромно клоните разтвори,
усмихна се и проговори.
– Светът е хубав, щом на път сте двама.
От приказките по – прекрасно няма.
Започва с тях щастливото ви детство.
А всяко детство е едно вълшебство.

🍀

Вървяхме и висока бе тревата.
Искряха капчиците на росата.
А над тревата слънцето погледна,
усмихна се и на пътеката приседна.

🍀

– Ще ви направя лодка! –
златна рибка ни подшушна
и бързичко в рекичката се мушна.

🍀

Реката е спокойна и лодката ни плава.
Пътуваме нататък и все по – светло става.
Какво ли ни очаква, едва ли някой знае.
Усещаме магия, около нас витае.

🍀

Посоката случайно ли сгрешихме?
Напред все да вървим решихме.
Огромни гъби отстрани видяхме.
Кога пораснаха, така и не разбрахме.

🍀

Пред нас изникна къща от шишарки,
с три кулички и мънички прозорци с арки.
Отвътре светеше, не бе заключена вратата.
И влязохме. Бе странна тишината.

🍀

Ухаеше на печени бисквитки
и огън в печката бумтеше.
Фенер, перденца, ваза с китки…
Така уютно и приятно беше!

🍀

Сандък намерихме,
но беше празен.
Защо ли нещо в него свети?
Отдавна ли стои забравен?
Там нямаше дори монети.

🍀

– Съкровище очаквах да открием
и тайно после да го скрием.
– Съкровище е светлината.
Без нея има само мрак.
Светът изчезва в тъмнината
и да го видиш няма как.

🍀

Каква е цялата магия,
дечица, днес ще ви разкрия.
В миг ще се сбъдва всичко, което пожелаете.
С животните ще разговаряте и ще си играете.
Ще бъдете, където си решите.
Лудувайте и няма да сгрешите.

🍀

– Здравейте! Казвам се Лисичко.
Послушен съм и си изяждам всичко.
Обичам много да играя.
За истински приятели мечтая.

🍀

– Катерички сме безстрашни,
с дълги, пухкави опашки.
Търсим орехови ядки,
че са много, много сладки!

🍀

– Птици сме от вятъра галени,
жълти, сини, оранжеви, алени.
Цял ден летим по пътеки небесни.
Не чуруликаме, говорим си с песни.

🍀

– Дългоухи зайчета сме ние.
Трудно звяр ще ни открие.
Цял ден по полянки тичаме,
скачаме и се обичаме.

🍀

Сърфирахме на слънчева полянка.
Оказа се, че е възможно.
Пързаляхме се над цветята.
Страхотно беше! Нищо сложно.

🍀

С усмихната и лъчезарна котка
направихме на покрива разходка.
Качихме се на гръбчето ѝ меко,
а тя пристъпваше изящно, леко…

🍀

Намерихме най-умните делфини,
прескачахме вълните сини.
Искреше пенеста водата.
Голяма беше веселбата!

🍀

Играхме много, ала огладняхме.
Едно изпържено яйце избрахме.
Защо е толкова голямо,
нали е за вечеря само?

🍀

Бе омагьосана скалата.
Приличаше на мъдър мъж.
Подвиха ни се колената.
Той проговори изведнъж.
– Ще стане тъмно. Трябва да поспите.
Ще ви завия със звездите.

🍀

В малка локва заплува Луната.
Беше сияйна и много красива.
Късно е вече. Стоим в тъмнината.
Тази пътека къде ли отива?

🍀

Перце мъдрецът ни изпрати
и полетяхме към небето.
Тъй тихо и красиво беше.
Отдолу светеше градчето.
Там приказката сладко спеше.

🍀

🍀

Край. ❤️

Направено от Валентин Петков 😊